Закон за изменение и допълнение на ДОПК

  • 08/08/2017 15:01
  • |
  • 0 коментара

Закон за измение и допълнение на ДОПК

В Държавен вестник бе публикуван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс със следното измение:ЗАКОН за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.)
  • 1. Член 19 се изменя така:
„Отговорност на трето лицеЧл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
  • извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
  • извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Изречение първо не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие, дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка, срокът тече от получаване на искане или протокол съгласно чл. 110, ал. 5.(11) За прокурист се смята и всяко лице, което е упълномощено да изпълнява правомощия на управителя. За търговски пълномощник се смята и всяко лице, което изпълнява условията на чл. 26 от Търговския закон, с изключение на изискването да получава възнаграждение, както и всяко лице, действало при условията на чл. 301 от Търговския закон.“
  • 2. В чл. 20 думите „отговарят членовете на органите на управление или управителите им“ се заменят със „се носи отговорност“.
  • 3. В чл. 72 се създава ал. 3:
„(3) Данъчна и осигурителна информация са и данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обмена на информация, с други държави при условията на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“ и глава двадесет и седма „б“. Разкриването на информацията по изречение първо се извършва само при условията и по реда, предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или в глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“ или глава двадесет и седма „б“.“
  • 4. В чл. 73, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
  • Точка 3 се изменя така:
„3. предоставянето на данни при осъществяването на взаимна помощ и административно сътрудничество, включително обмен на информация, при условията и по реда на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и раздел VI, глава двадесет и седма „а“, глава двадесет и седма „б“, както и по силата на регламенти на Европейския съюз;“.
  • Създава се т. 6:
„6. предоставянето на данъчна и осигурителна информация на задълженото лице относно декларирани от и за него данни и данните, съдържащи се в данъчно-осигурителната му сметка, посредством телефонна услуга, след идентифициране на лицето, извършено по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
  • 5. В чл. 74, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице, както и на директора на дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ на Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждано административно разследване;“.
  • 6. В чл. 87 ал. 11 се изменя така:
„(11) За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
  • 7. В чл. 114, ал. 1 в изречение второ след думите „чл. 143м, ал. 1“ се добавя „или чл. 269щ, ал. 3“, а след думата „държава“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
  • 8. В чл. 121а се правят следните допълнения:
  • В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато е предоставено обезпечение по реда на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност, размерът на обезпечението е не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката.“
  • В ал. 3 след думата „сто“ се добавя „съответно 10 на сто“.
  • 9. В чл. 127а, ал. 3 накрая се добавя „по смисъла на приложимото митническо законодателство“.
  • 10. В чл. 142, ал. 5 се създава изречение трето: „Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
  • 11. В чл. 142б, ал. 4 в изречение първо след думите „съществуваща сметка“ се добавя „и не е била длъжна да я събира по реда на този кодекс или на друг закон“.
  • 12. В чл. 142в, ал. 5 в изречение първо накрая се добавя „с която има договореност“.
  • 13. В чл. 142е, ал. 1 се правят следните изменения:
  • В т. 1 думата „адреса“ се заменя с „последния адрес“.
  • В т. 2, буква „б“ думата „актуален“ се заменя с „последен“.
  • 14. В чл. 142ж, ал. 4 след думите „търсенето в досието“ се добавя „по ал. 3“.
  • 15. В чл. 142и, ал. 1, т. 3, буква „б“ думата „актуален“ се заменя с „последен“.
  • 16. В чл. 142л, ал. 7 в изречение второ думите „Съединените американски щати“ се заменят с „всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярят на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация“.
  • 17. В чл. 142н се правят следните изменения и допълнения:
  • В ал. 3, т. 1 се създават букви „г“ и „д“:
„г) когато не получи декларацията по буква „в“, подбуква „бб“, предоставящата информация финансова институция прилага процедурите за комплексна проверка по чл. 142е, ал. 1, т. 2, за да определи дали контролиращите лица са лица, за които се предоставя информация;д) когато финансовата институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 в своите записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана с контролиращите лица.“
  • В ал. 5 думите „реда на този член“ се заменят с „реда, предвиден в ал. 6 – 8, в срок до по-късната от следните две дати:
  • последния ден на съответната календарна година, или
  • деветдесет календарни дни след съобщението или откриването на промяната в обстоятелствата.“
  • Създават се ал. 6 – 8:
„(6) За определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация или документи, подкрепящи достоверността на първоначалната декларация или документи, както и да запази тяхно копие. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи декларация или да потвърди достоверността на първоначалната декларация или документи, титулярят на сметката се счита за лице, за което се предоставя информация на всяка юрисдикция, за която има индикация, че то е местно лице за данъчни цели, както и на юрисдикцията, посочена в първоначалната декларация.(7) За определяне дали образуванието е финансова институция, активно нефинансово образувание или пасивно нефинансово образувание, предоставящата информация финансова институция трябва да получи допълнителни документи или декларация, за да определи статута на титуляря на сметката. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи допълнителни документи или декларация, титулярят на сметката се счита за пасивно нефинансово образувание.(8) За определяне дали някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация или документи, подкрепящи достоверността на първоначалната декларация или документи, както и да запази тяхно копие. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи декларация или да потвърди достоверността на първоначалната декларация или документи, тя следва да използва процедурата по чл. 142е, ал. 1, т. 2, за да определи дали контролиращите лица са лица, за които се предоставя информация.“
  • 18. В чл. 142п се създава ал. 7:
„(7) Когато е налице промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция определя отново статута на сметката по реда на чл. 142н, ал. 5 – 8.“
  • 19. В чл. 142р, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
  • В изречение второ след думите „чл. 142е, ал. 1, т. 2“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
  • Създава се изречение трето: „Когато предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация, тя прилага процедурите за комплексна проверка по чл. 142е или чл. 142л.“
  • 20. В чл. 142с ал. 2 се отменя.
  • 21. В чл. 142т се правят следните изменения и допълнения:
  • Създава се нова ал. 3:
„(3) При откриване на нова сметка на физическо лице или на образувание предоставящата информация финансова институция може да използва декларация от това лице, получена по реда на чл. 142л и 142п, освен ако знае или има причина да знае, че декларацията е невярна или ненадеждна. При промяна в обстоятелствата предоставящата информация финансова институция изисква нова декларация от лицето, която се отнася за всяка от сметките.“
  • Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
  • 22. В чл. 142у, ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци“.
  • 23. В чл. 142щ след думата „контролира“ се добавя „правилата, по които се извършва комплексната проверка, резултатите от проверката, предоставянето на информацията и“.
  • 24. В чл. 143, ал. 4 думите „чл. 52 от Закона за банките“ се заменят с „чл. 62 от Закона за кредитните институции, застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането“.
  • 25. В чл. 143а, ал. 1 думите „необходима за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б“ се заменят със „за която може да се предвиди, че е от значение за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци“.
  • 26. В чл. 143г, ал. 4 думите „информация от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б“ се заменят с „информация по чл. 143а, ал. 1“.
  • 27. В чл. 143д се правят следните изменения и допълнения:
  • В ал. 1 думите „информация, която е от значение за установяване на данъци по чл. 143б“ се заменят с „информация по чл. 143а, ал. 1“.
  • В ал. 2 след думите „по електронен път“ се добавя „чрез мрежата CCN“.
  • 28. В чл. 143е, ал. 1 думите „информация, която е от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б“ се заменят с „информация по чл. 143а, ал. 1“.
  • 29. В чл. 143ж се правят следните изменения:
  • В ал. 4 думите „в тримесечен срок от получаване на искането местният запитан орган уведомява запитващия орган“ се заменят с „местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от три месеца от получаването на искането“.
  • В ал. 5 думите „в срок един месец от датата на получаване на искането той уведомява запитващия орган“ се заменят с „той уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от един месец след получаването на искането“.
  • 30. В чл. 143з се правят следните изменения и допълнения:
  • Алинея 5 се отменя.
  • Създават се ал. 10 – 16:
„(10) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за издадени, изменени или подновени предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.(11) Информацията по ал. 10 се обменя в срок до три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.(12) Информацията по ал. 10 не се обменя в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица.(13) Информацията по ал. 10 съдържа следните данни:
  • идентификационни данни на лицето, за което е издадено предварително транс­гранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване и – при възможност, на групата, към която то принадлежи;
  • обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително общо описание на съответната стопанска дейност или сделката/поредицата от сделки, което не води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, на търговски процес или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
  • датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
  • началната и крайната дата, от която или до която се прилага предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;
  • вида на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
  • стойност на сделката/поредицата от сделки, ако е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или в предварителното споразумение за ценообразуване;
  • описание на критериите, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена – по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
  • посочване на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена – по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
  • посочване на други държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване;
  • идентификационни данни на лицата от други държави членки, които може да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване, като се посочат и държавите членки, с които засегнатите лица са свързани;
  • посочване дали предоставената информация се основава на предварителното трансгранично данъчно становище или на предварителното споразумение за ценообразуване, или на искането по чл. 143с, ал. 4.
(14) С искането за издаване на предварително трансгранично данъчно становище лицето предоставя данните по ал. 13, т. 1, 6, 9 и 10, както и всяка друга информация и документи, необходими за издаване на данъчното становище.(15) Данните по ал. 13, т. 1, 2, 7 и 10 не се предоставят на Европейската комисия.(16) Пълните текстове на предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, както и допълнителна информация, свързана с тях, могат да бъдат обменяни по реда на чл. 143д и 143е.“
  • 31. В чл. 143и, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „информация от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б“ се заменят с „информация по чл. 143а, ал. 1“.
  • 32. В чл. 143о, ал. 1 думите „относно установяването на задължения за данъци по чл. 143б в резултат на получената информация“ се заменят със „за резултатите от използването на получената информация“.
  • 33. В чл. 143п се правят следните допълнения:
  • В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци“.
  • В ал. 6 накрая се добавя „и на защитения централен регистър на държавите членки за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване“.
  • 34. В чл. 143р, ал. 4 думите „за установяване на данъци“ се заличават.
  • 35. В чл. 143с се правят следните изменения и допълнения:
  • В ал. 2 думите „получена от трета държава информация може да бъде необходима за установяването или събирането на данъци по чл. 143б“ се заменят с „от трета държава бъде получена информация, за която може да се предвиди, че е от значение за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци“.
  • Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Двустранните или многостранните предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по чл. 143з, ал. 10, когато международен договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трета страна. В този случай по реда на автоматичния обмен се обменя само информацията по чл. 143з, ал. 13, която се съдържа в искането за издаване на двустранното или многостранното предварително споразумение за ценообразуване.(5) Споразуменията по ал. 4 се обменят по реда на чл. 143и, в случай че международният договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията.“
  • 36. В глава шестнадесета наименованието на раздел VI се изменя така: „Особени правила за автоматичния обмен на отчети по държави“.
  • 37. Член 143т се изменя така:
„ПредметЧл. 143т. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия (МГП).(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държава – членка на Европейския съюз или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение, без отправено искане, на определен интервал от време.“
  • 38. Член 143у се изменя така:
„Компетентен орган и обхват на автоматичния обмен на отчети по държавиЧл. 143у. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя подадените от предоставящо информация предприятие отчети по държави с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение.(2) Отчетите по държави се предоставят на държава членка или на друга юрисдикция, на която съставно предприятие на МГП е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.(3) Автоматичният обмен на отчети по държави по ал. 1 се осъществява по отношение на МГП, които съгласно консолидираните им финансови отчети имат общи приходи, надвишаващи 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.(4) Предоставянето на информацията се извършва в 15-месечен срок, считано от края на данъчната година на МГП, за която се отнася отчетът по държави.(5) Автоматичният обмен на отчети по държави се осъществява веднъж годишно по електронен път чрез мрежата CCN или по друг одобрен начин. Информацията се предоставя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.“
  • 39. Член 143ф се изменя така:
„Отчет по държавиЧл. 143ф. (1) Отчетът по държави се предоставя ежегодно на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предоставящо информация предприятие в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.(2) Отчетът по държави трябва да съдържа следната информация за МГП:
  • обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди облагане с данък, платения подоходен/корпоративен данък, начисления подоходен/корпоративен данък, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти – за всяка държава членка или друга юрисдикция, в която МГП извършва дейност;
  • данни за всяко съставно предприятие на МГП, като се посочва държавата – членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, на която то е местно лице за данъчни цели, държавата/юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено, когато тя е различна от държавата/юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, както и характерът на основната стопанска дейност или дейности.
(3) Отчетът по държави се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.“
  • 40. Член 143х се изменя така:
„Предоставящо информация предприятиеЧл. 143х. (1) Отчетът по държави по чл. 143ф се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България.(2) Крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, е съставно предприятие, което отговаря на следните критерии:
  • съгласно счетоводното законодателство има задължение да съставя консолидиран финансов отчет;
  • няма друго съставно предприятие на тази МГП, което пряко или косвено упражнява контрол в това съставно предприятие.
(3) Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България и е изпълнено едно или повече от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да подаде отчет по държави чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на Република България.(4) Когато МГП не подава чрез заместващо предприятие майка по ал. 3, отчетът по държави се подава от съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1.(5) Крайното предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, предоставя отчет по държави по ал. 1, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания й финансов отчет надвишава 100 000 000 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.(6) Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България, отчет по държави се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предприятие по ал. 3 или 4, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.“
  • 41. Член 143ц се изменя така:
„Подаване на отчет по държави от съставно предприятие на МГПЧл. 143ц. (1) Отчетът по държави се подава от съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е различно от крайно предприятие майка, когато е налице едно от следните условия:
  • крайното предприятие майка на МГП не е задължено да подава отчет по държави в юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели;
  • юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;
  • налице е системно неизпълнение от страна на юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, за което изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомил съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(2) Съставно предприятие по ал. 1 изиск­ва от крайното предприятие майка да му предостави цялата информация, необходима  за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2. В случай че съставното предприятие не е получило цялата необходима информация за подаване на отчет за МГП, то подава отчет по държави въз основа на информацията, с която разполага, като уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация.(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява държавите членки за отказа на крайното предприятие майка да предостави информацията по ал. 2.(4) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, независимо че са изпълнени едно или повече от условията по ал. 1, ако МГП предоставя отчета за съответната отчетна данъчна година чрез заместващо предприятие майка по чл. 143х, ал. 3 или чрез заместващо предприятие майка в държавата членка, на която то е местно лице за данъчни цели.(5) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато отчетът е подаден чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на юрисдикция извън Европейския съюз и са изпълнени следните условия:
  • юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, изисква подаване на отчети по държави, съдържащи информацията по чл. 143ф, ал. 2;
  • юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязло в сила специално международно споразумение, по което Република България е страна в срока за подаване на отчет по държави за съответната отчетна данъчна година;
  • юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не е уведомила изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за системно неизпълнение от страна на юрисдикцията или заместващото предприятие майка;
  • юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е била уведомена не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП от съставно предприятие, което е нейно местно лице за данъчни цели, че последното е заместващо предприятие майка;
  • изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е получил уведомление в съответствие с чл. 143ш, ал. 2.“
  • 42. Член 143ч се изменя така:
„Подаване на отчет при множество съставни предприятияЧл. 143ч. (1) Когато една МГП има няколко съставни предприятия, които са местни лица за данъчни цели на Република България и/или на друга държава членка и е налице едно от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да определи едно от тези съставни предприятия да подаде отчета по държави.(2) Когато определеното съставно предприятие е местно лице за данъчни цели на Република България, то уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че с подаването на отчета е изпълнено и съответното задължение на всички съставни образувания, които са местни лица за данъчни цели на Република България или на друга държава членка.(3) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не предоставя отчет по държави на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отчетът е подаден в друга държава членка от съставно предприятие, определено от МГП.(4) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не може да бъде определено за предоставящо информация предприятие за МГП по ал. 1, когато не може да получи цялата необходима информация за подаване на отчет по държави.(5) Независимо от ал. 4, когато съставно предприятие е определено да подаде отчет по държави, но крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация, се прилага чл. 143ц, ал. 2 и 3.“
  • 43. Член 143ш се изменя така:
„Задължение за уведомяванеЧл. 143ш. (1) Съставно предприятие на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.(2) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, но не е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предоставящото информация предприятие и държавата членка, включително Република България, съответно юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.(3) В случаите по чл. 143ч, ал. 1 уведомлението по ал. 1 се подава от съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е определено от МГП да подаде отчета по държави. Останалите съставни предприятия на тази МГП, които са местни лица за данъчни цели на Република България, подават уведомление по ал. 2.(4) Уведомление по ал. 2 подават и съставни предприятия, които не подават отчет в случаите по чл. 143ц, ал. 4 и 5.“
  • 44. Член 143щ се изменя така:
„Използване на информацията от отчетите по държавиЧл. 143щ. (1) Информацията по чл. 143у, ал. 1 се използва за оценка на риска, свързан с трансферни цени или с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за определяне на пазарните цени между предприятията в МГП, както и за икономически и статистически анализ.(2) Органите по приходите не могат да определят пазарни цени въз основа на информацията, получена по реда на този раздел. Ограничението по изречение първо не възпрепятства органите по приходите да изискат в хода на данъчно-осигурителен контрол допълнителна информация относно условията, при които са определени пазарните цени между предприятията в МГП, и в резултат на това да установяват или изменят задължения за данъци на съставно предприятие.(3) По отношение на разкриването на информация се прилага съответно чл. 143п, ал. 1 – 4.(4) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на отчетите по държави по чл. 143у и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 7.“
  • 45. В чл. 155, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.“
  • 46. В чл. 160, ал. 4 се създава изречение второ: „Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение“.
  • 47. В чл. 178, ал. 6 се създава изречение второ: „Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.“
  • 48. В чл. 217, ал. 2 изречение второ се отменя.
  • 49. В чл. 254 се правят следните изменения и допълнения:
  • В ал. 1, изречение трето накрая се добавя „чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него електронен адрес“.
  • В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1 и 2“.
  • 50. В чл. 269м, ал. 6 в изречение първо думите „При уведомяване от запитващия орган на другата държава членка за започнала процедура за сключване на споразумение с длъжника, което ще доведе до промяна в размера на вземането“ се заменят с „Когато между компетентни органи на Република България и друга държава членка е започнала процедура за постигане на взаимно споразумение, което може да доведе до изменение или погасяване на вземането, предмет на взаимната помощ“.
  • 51. В глава двадесет и седма „а“ след чл. 269с се създава раздел V с наименование „Други разпоредби“.
  • 52. В глава двадесет и седма „а“, раздел V се създава чл. 269ш:
„Международни договори за взаимна помощЧл. 269ш. (1) Правилата на тази глава не засягат прилагането на международни договори за предоставяне на взаимна помощ с по-ши