Тълкувателно дело № 1 от 2016 на ОСГТК

  • 18/07/2017 11:55
  • |
  • 0 коментара

Тълкователно дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС

Тълкувателно дело № 1/2016 г. по описа на общото събрание на гражданската и търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 22.01.2016 г., конкретизирано с разпореждане на председателя на ВКС от 10.10.2016 г., за приемане на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда”. Тълкувателното дело е образувано с оглед постановеното определение № 413/26.11.2015 г. по гр. д. № 3762/2015 г. на ВКС, ІV г. о., с което касационният състав, след като е констатирал противоречие в практиката на ВКС по поставения по-горе материалноправен въпрос, е спрял производството по делото на основание чл. 292 от ГПК и е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение. За да се произнесе, общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС съобрази следното: 3 Налице е противоречиво разрешаване на посочения материалноправен въпрос от ВКС със застъпени две противоположни становища. В първата група решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, се застъпва становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че изплатената сума ги покрива изцяло, той няма правото да получи от делинквента обезщетение за същите вреди, за които е бил обезщетен от застрахователя по силата на постигнатото споразумение. Липсата на основание за пострадалия да търси повторно обезщетение и от прекия причинител се обосновава с аргумента, че застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения застрахователен риск, както и с оглед наличието на функционална зависимост на застрахователното правоотношение, от което произтича отговорността на застрахователя, с деликтното правоотношение, от което произтича отговорността на делинквента. В другото становище, застъпено в практиката на ВКС, се поддържа, че когато застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е удовлетворил изцяло пострадалия, последният има основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител. Този извод е основан върху тезата, че спогодбата, имаща характер на договор, поражда действие само между страните – увреденото лице и застрахователя, но не и спрямо делинквента, ако той не е участвал при сключването й. Изявленията на увреденото лице относно фактите могат да се противопоставят само на застрахователя и то доколкото е заявен валиден и допустим отказ от права предвид договарянето чрез взаимни отстъпки между страните. Посочва се, че по деликтния иск съдът би могъл да съобрази само реално полученото обезщетение, заплатено от застрахователя, с което са репарирани вредите на пострадалия в размера по споразумението. ОСГТК на ВКС приема за правилно първото становище. Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото 4 лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Както е посочено в мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили. Меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента. Същевременно невъзможността да се търси допълнително обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния 5 договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер (до лимита на застрахователната сума). При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди. По изложените съображения общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд                                                                                                                                                                             Р Е Ш И :                                                                                                                                                                                                             Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.                                                                      В заключение и видно от постановеното Решение, при водене на преговори със застрахователно дружество, трябва много внимателно да разгледате и обмислите направеното предложение за изплащане на обезщетение. Нашият съвет е винаги се консултирайте с адвокат за размера на обезщетенията, които бихте могли да получите по съдебен ред.