Някои аспекти на процедурата по медиация

  • 06/07/2017 15:10
  • |
  • 0 коментара

 Процедурата по медиация                                                                                                                                                                             Понятието/определението за медиация се съдържа в разпоредбата на чл. 2 от Закона за медиацията. Законодателят е определил Медиацията като доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.Видно от даденото от законодателя определение, медиацията се определя като доброволна, т.е. страните имат правото на собствено волеизявление дали да участват в процедурата по медиация или съответно да откажат участие в процедурата, от което не биха настъпили вредни последица за участниците в процедурата по медиация. Медиацията е поверителна, т.е. всичко, което е станало известно на страните в проведената процедура, не трябва да бъде оповестявано на трети страни. Медиацията е определена като извънсъдебен способ за разрешаване на спорове, т.е. законодателят е дал възможност определени спорове да се разрешават посредством способа на медиацията.Медиацията се води от трето лице /медиатор/, а не от съдия или арбитър. Функциите на медиатора се от функциите на съдията. Медиаторът не решава спора, неговата функция е изрично нормативно определена, а именно да подпомага и напътства страните при постигане на взаимно удовлетворяващо решение.Законодателството на Република България предвижда широко приложение на медиацията като способ за разрешаване на спорове, което дава възможност за редица спорове да се решават извънсъдебно. Чл. 3 от ЗМ регулира приложното поле на медиацията и споровете, за които може да бъде прилагана.В приложеното поле на медиацията могат да бъдат спорове от граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.От така даденото приложение на медиацията в чл. 3 от ЗМ, законодателят е предвидил възможност голяма част от споровете да се решават, чрез способа на медиацията. Но тук следва да се отбележи, че медиацията не е всеобхватна и има институти. Процедурата по медиация не е задължително да приключи със споразумение. В такъв случай е предвидена възможността за прекратяване на процедурата. Чл. 15 от ЗМ представя хипотезите, в които процедурата се прекратява:
  • с постигането на споразумение;
  • по взаимно съгласие на страните;
  • при отказ на една от страните;
  • при смърт на страна по спора;
  • при прекратяване на юридическото лице - страна по спора;
  • (нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.Участници в процедурата по медиация
  • Медиатор/медиатори – възможна е т.нар. ко-медиация
  • Спорещи страни
  • Адвокати
  • Други специалисти
Основни принципи на медиацията:
  • доброволност и равнопоставеност;
  • неутралност и безпристрастност;
  • поверителност.
В заключения може да се каже, че процедурата по медиация би Ви спестила много време, пари и нерви.